Сутрин си имам бял ухажор, който ме чака на вратата.

Денят ми започна такаПрез деня посрещнах приятели и беше весело, но най- хубавото най- хубавото беше как танцувахме вечерта със съпруга ми боси на тревата на …”love me tender, love me sweet..”.Бяхме само с Стиви Уондър и Елвис Пресли и нямаше кой да ни снима, но ей такива мигове правят душата щастлива … See MoreSee Less

Историята на Австралия е може би най-великият социален експеримент в човешката история. През 1788 г. Великобритания решава да реши проблема с пренаселените си затвори, като изпрати "утайката на обществото" на другия край на света. Вместо да загинат в дивата пустош обаче, тези престъпници, джебчии и бунтари правят нещо немислимо – изграждат една от най-богатите и уредени нации на планетата.

Архитектът на Сидни всъщност е бил фалшификаторФрансис Хауърд Гринуей е заловен в Англия за фалшифициране на документи и осъден на смърт, но присъдата му е заменена със заточение в Австралия. Губернаторът Лаклан Маккуори бързо забелязва гения му и го назначава за главен архитект на колонията. Гринуей проектира едни от най-красивите и устойчиви сгради в ранен Сидни (като казармите на Хайд Парк), които стоят и до днес. Образът му дори се появи на първата австралийска банкнота от 10 долара – вероятно единственият фалшификатор в историята, почетен върху официална валута!Първата полиция е била съставена от… най-примерните затворнициКогато първите кораби акостират, в колонията няма полицейски сили, а само шепа военни, които се вълнуват повече от пиене и търговия, отколкото от ред. Кои са пазителите на реда? Най-послушните и дисциплинирани затворници. Иронията е пълна, но планът проработва перфектно – те познават всички трикове на колегите си и бързо свалят нивата на престъпността.Бивш затворник създава първата банкова империяМатю Бун (Матю Хели) е заточен за фалшифициране на монети. Вместо да гние в килията обаче, той използва финансовия си нюх и през 1817 г. помага за основаването на Bank of New South Wales – първата банка в Австралия (днес позната като гиганта Westpac). Бун се превръща в един от най-уважаваните и богати финансисти на новата нация"Билет за напускане" – ранната капиталистическа стимулацияЗа разлика от американските плантации с роби, в Австралия британската корона въвежда системата Ticket of Leave (Билет за напускане). Ако един затворник работи здраво и не прави проблеми, той получава правото да работи за себе си, да наема земя и да печели пари още преди да е изтекла присъдата му. Това мотивира хиляди престъпници да станат фермери, зидари и търговци, движейки икономиката напред с огромна скоростТе са били по-образовани от средния англичанинПротивно на мита, че Австралия е населена с безмозъчни главорези, голяма част от затворниците са били градски хора от индустриалните зони – грамотни, с професионални умения (ковачи, шивачи, дърводелци, чиновници). Много от тях са били заточени за дребни кражби на хляб или дрехи поради крайна нищета. Пренесени в ресурсния рай на Австралия, техните умения експлодират в иновации.В Австралия жените са били малцинство (около 1 на всеки 4 затворници). Поради недостига им, те бързо придобиват огромна социална и икономическа тежест. Много бивши затворнички стават успешни бизнес дами. Мери Риби, изпратена в Австралия на 14 години за кражба на кон, се превръща в най-богатата търговка на недвижими имоти и кораби в Сидни (нейният лик е на банкнотата от 20 долара). Този ранен зародиш на женска независимост води до това, че Австралия става една от първите страни в света, дали право на глас на жените (1902 г.).Ако погледнем австралийската история през българската лупа, ще открием изумителни контрасти, но и невероятно ценни уроци. Българите често обичаме да се оплакваме от миналото си, от геополитиката си и от това, че „държавата не работи“. Австралийците обаче стартират от абсолютния ад — без държава, без ресурси, с окови на краката и нажежено слънцеМиналото не е доживотна присъда!Ние, българите, сме царе на историческата носталгия и колективната травма. Обичаме да обясняваме днешните си неуспехи с пет века под османско владичество, след това с комунизма, след това с прехода.Поуката от Австралия: Твоят старт не определя твоя финал. Австралийците са били буквално отхвърлени от родината си, брандирани като престъпници и захвърлени в пустинята. Ако те бяха седнали да плачат за „изгубения лондонски уют“ и колко е несправедлив животът, днес Сидни щеше да е просто едно изоставено рибарско селище. Българинът има вековен навик да чака някой отгоре да го спаси — я цар, я премиер, я Европейският съюз. В същото време имаме дълбоко недоверие към правилата и законитеПървата полиция в Австралия е направена от самите затворници, за да спре кражбите между тях. Първите пътища са изградени, защото на тях им трябва да стигнат до пасищата. Австралийският опит показва, че реда и просперитета не идват, когато някой перфектен политик ти ги спусне отгоре, а когато обикновените хора (дори тези с криминално минало) осъзнаят, че спазването на правилата е в техен собствен интерес. Когато спреш да цакаш системата и започнеш да я градиш. Винаги съм се чудела как българина , като мине само 45 км по- на запад от София и веднага започва да спазва пътните знаци 🙂 … See MoreSee Less

Забелязах, че един от любимите ми планински хотели има промоционални пакети.

Брентас и язовир Батак е една от най- добрите формули за лятно бягство в планината.Принципно не съм привърженик на блок маси, но на това местенце се чудиш какво да си вземеш, защото всичко е вкусно. На две места в България са ме впечатлявали блок масите и това са Брентас и Уейв в Поморие. И на двете места някой от готвачите са с турски произход, но в Цигов чарк и зеленчуците бяха като от градината на баба.А гледката към един от най- големите и живописни язовири в България е впечатляваща.Миналата година мисля, че хотела имаше награда и според мен е била заради СПА центъра и храната. Няколко басейна чисти и с много топла вода. И е супер приятно за плуване планински климат.Финландска сауна ( имаше и други сауни), впечатляваща солна зала. И най- вече спокойно! Моето виждане за пълноценна почивка е спокойствие за зареждане!Дано съм била полезна! … See MoreSee Less

Лято е, и социалните мрежи отново се превърнаха в бойно поле.

Вечния спор „Българското Черноморие срещу Гърция“ бушува с пълна сила. Сякаш сме длъжни да изберем лагер, да развеем флаг и да защитаваме до последен дъх или ол-инклузива на Златните, или маслиновите горички на Халкидики.А истината е, че морето си е море. То не знае граници.Ако погледнем към Северна Гърция, спорът всъщност отдавна е решен – тихо, кротко и с покупко-продажби. Места като Неа Врасна, Офриньо, Аспровалта и Ставрос от години се усещат по-скоро като български курорти, отколкото като гръцки. Понякога се шегувам, че българите вече имат повече имоти и паркоместа там, отколкото местните гърци. Но това не е лошо – просто намерихме втори дом.В същото време, нека не подценяваме нашето Черноморие. То си има своя чар, своя ритъм и своите верни фенове. Всеки плаж под слънцето има своите предимства и недостатъци.Празникът на душата не се измерва в грамажа на доматите. Хората сме различни и търсим различни неща: -Някои искат денонощни барове, дискотеки, тежък бас и блясък под луната. -Други търсят атракции за децата – и между другото, точно на Ставрос бях впечатлена от огромното надуваемо водно царство в морето, което е истински рай за малчуганите. -А трети, като мен, не искат нищо от товаЗа мен перфектната почивка има само два компонента: пълно спокойствие и чистия, монотонен плясък на вълните. Без аниматори, без викащи викачи пред ресторантите, без суета. Само безкрайното синьо.От два дни в главата ми се върти един самоперефразирал се рефрен, който казва всичко, което си струва да бъде казано това лято:„Раят е до морето и морето е до Раят!“Къде точно е този Рай? На Южния плаж, на някой див гръцки залив? Няма никакво значение. Важното е да си там, където сърцето ти намира своя пристан. Сипете си едно узо (или една ракия) и си слушайте вълните или “По по-лека” 😊Хубаво лято! … See MoreSee Less

Сами, остров Кефалония

По моя вкус най- хубавото местенце, което посетихме беше Сами. Ненаводнено от туристи. Вкусна храна, много малко бетон, традиционни къщички. Туристите, които видях, бяха привърженици на здравословен и природосъобразен живот. Плуваха, някой пък бяха във водата с канута, но 1-2 души на един плаж, други 2-3 на друг., някой чете книжка, друг язди кон. Навсякъде цари спокойствие. Стигнахме до “ Мелисани” пещерата на нимфите. Само при нея имаше повечко туристи, но си заслужаваше. Ще разкажа за нея по снимките!Езерото Мелисани е било скрито от човешки очи в продължение на векове. Всичко се променя през 1951 г., когато силно земетресение кара покрива на пещерата да рухне. Благодарение на това природно бедствие днес слънчевите лъчи влизат директно вътре и създават феноменални сини нюанси във водата. … See MoreSee Less

Много обичам, когато обикалям по света да откривам интересни рецепти.

В Италия пропуснах да ви разкажа за невероятния сладолед с парченца пекорино и писташо!Не съм яла по- вкусен сладолед! И на Порос сладоледа със смокини и парченца портокалови кори беше превъзходен, но не може да бие пекориното в сладолед!А най- обичам да попадам на ястия, чийто рецепти мога да прилагам и вкъщи! Една от тях е “ Скордаля”!Това е традиционно гръцко предястие , чието име идва от гръцката дума за чесън – скордо (σκόρδο). Тъй като чесънът е основната звезда тук, сосът е доста пикантен и ароматен.На външен вид прилича на картофено пюре, приготвя се като пюре с намачкан чесън, лимон, зехтин и намачкани картофи. А скордаля с орехи , е моята рецепта за “чесъница” :))А какви са вашите интересни рецепти, събрани от различни краища на света и лесно приложими за България? … See MoreSee Less

Пътуваме към Занте, столицата на Закинтош. Трябва да разкажа и за Кефалония, но току що минахме и съм силно впечатлена от :

Сините пещери на Закинтош (Blue Caves) са едно от най-забележителните природни чудеса в Йонийско море.Известни са с невероятния тюркоазен цвят, дължащ се най- вече на физиката.Водата в пещерите не е синя сама по себе си. Магията се дължи на специфичното пречупване на светлината.Ако потопиш ръката си или някакъв предмет във водата вътре в пещерите, той моментално придобива странен, призрачен сребристо-син цвят. Това явление се дължи на светлината, която осветява обектите отдолу нагоре, а не отгоре надолу, както сме свикнали на сушата.Комплексът се състои от десетки кухини. Най-голямата от тях се нарича Мегали Спилия (Голямата пещера). Туристическите лодки влизат вътре в пещерата и минаха през по- големите тунели, но през по- малките минават само гмуркачи.Много ми се искаше да поплувам ( плувала съм в морска пещера в Хърватия), но за съжаление , лодките с туристи биха били опасни.В по-изолираните и тъмни кухини се укрива средиземноморският тюлен монах (Monachus monachus) – един от най-застрашените морски бозайници в света. Не го видяхме, но сутринта гледахме делфини, а снощи на Крфалония морски костенурки. … See MoreSee Less