Тръгнахме по работа към Варна и решихме да разбием пътя с нощувка в В Търново и кратка почивчица до Варна.

Открихме малко хотелче с разкошна гледка към Царевец. Снимките към Царевец са правени от стаята ни. А знаете ли, че:В най-северния край на Царевец се намира скален отвес над река Янтра, известен като Лобната скала. През Средновековието оттам са били хвърляни осъдените. Според преданията през 1300 г. цар Светослав Тертер заповядва от скалата да бъде хвърлен самият български патриарх Йоаким III поради съмнения в предателство.Присетих се за една от харесваните от мен книги, като дете – “Елтимир Тертер”.А местенцето до Варна изглежда впечатляващо на пръв поглед. Имам нужда от сериозна почивка, но ще опитам да дам и допълнителни впечатления. … See MoreSee Less

Халкидики отвъд плажа: водопадите над Стратони

Кажете “Халкидики” и почти всеки ще си представи едно и също — бял пясък, тюркоазено море, чадъри и риба на брега. Но зад тази позната картичка се крие и друга “Халкидики”: планинска, сенчеста и много по-тиха. На доста места планините слизат почти до самото море, а горе, в дърветата, текат ледено чисти рекички, за които малцина туристи изобщо подозират.Именно там, високо над градчето Стратони и близо до село Варвара, се крият водопадите, за които искам да разкажа.Не Бали, а ХалкидикиСнимките може и да заблуждават на пръв поглед — струи вода, падащи от скала, обрасла с папрат и увиснали лиани — човек лесно би помислил за тропически кът някъде в Азия. Но не, това е съвсем близо до нас. Мястото е свързано и с история, която малко хора очакват да чуят точно тук: недалеч оттук е родното място на Аристотел, а именно в тези земи той по-късно е бил учител на Александър Велики.Пътят дотам не е асфалтиран — по макадам ( така го нарича мъж ми) път навлизате в гората, а после следва истинска отмора за душата: разходка по горски пътеки и малки дървени мостчета, сянка и звука на течаща вода. Идеално бягство от жегата на плажа.Посетителите тук са предимно гърци — сякаш все още добре пазена местна тайна. Водата в естествения басейн под водопада е студена и бистра, а гледката, докато седите на скалите с плискаща се струя зад гърба ви, си заслужава всяка крачка по неравния път дотамслед разходката идва време и за нещо, което Гърция никога не разочарова — храна. Таверната в близкото село Варвара има отлични отзиви, и с право. Менюто изненадва — освен обичайните гръцки класики, тук предлагат и дивечово месо, включително ястия с глиган. Няма риба и калмари, както край морето ( за да няма разочаровани 😊)От терасата се разкрива панорама към зелените хълмове и покривите на близкото селце — гледка, с която спокойно може да се закусва, обядва или вечеря с часове.Поръчахме солидно: зелена салата със смокини, гръцка салата, ястие с патладжан, халуми със сладко от горски плодове, панчета, кебапчета от собствена кайма, вода, узо и вино.За тримата останаха и храна, и напитки — истинско доказателство за щедрите порции. А за любопитните: цялата сметка излезе 60 евро … See MoreSee Less

Сутрин си имам бял ухажор, който ме чака на вратата.

Денят ми започна такаПрез деня посрещнах приятели и беше весело, но най- хубавото най- хубавото беше как танцувахме вечерта със съпруга ми боси на тревата на …”love me tender, love me sweet..”.Бяхме само с Стиви Уондър и Елвис Пресли и нямаше кой да ни снима, но ей такива мигове правят душата щастлива … See MoreSee Less

Историята на Австралия е може би най-великият социален експеримент в човешката история. През 1788 г. Великобритания решава да реши проблема с пренаселените си затвори, като изпрати "утайката на обществото" на другия край на света. Вместо да загинат в дивата пустош обаче, тези престъпници, джебчии и бунтари правят нещо немислимо – изграждат една от най-богатите и уредени нации на планетата.

Архитектът на Сидни всъщност е бил фалшификаторФрансис Хауърд Гринуей е заловен в Англия за фалшифициране на документи и осъден на смърт, но присъдата му е заменена със заточение в Австралия. Губернаторът Лаклан Маккуори бързо забелязва гения му и го назначава за главен архитект на колонията. Гринуей проектира едни от най-красивите и устойчиви сгради в ранен Сидни (като казармите на Хайд Парк), които стоят и до днес. Образът му дори се появи на първата австралийска банкнота от 10 долара – вероятно единственият фалшификатор в историята, почетен върху официална валута!Първата полиция е била съставена от… най-примерните затворнициКогато първите кораби акостират, в колонията няма полицейски сили, а само шепа военни, които се вълнуват повече от пиене и търговия, отколкото от ред. Кои са пазителите на реда? Най-послушните и дисциплинирани затворници. Иронията е пълна, но планът проработва перфектно – те познават всички трикове на колегите си и бързо свалят нивата на престъпността.Бивш затворник създава първата банкова империяМатю Бун (Матю Хели) е заточен за фалшифициране на монети. Вместо да гние в килията обаче, той използва финансовия си нюх и през 1817 г. помага за основаването на Bank of New South Wales – първата банка в Австралия (днес позната като гиганта Westpac). Бун се превръща в един от най-уважаваните и богати финансисти на новата нация"Билет за напускане" – ранната капиталистическа стимулацияЗа разлика от американските плантации с роби, в Австралия британската корона въвежда системата Ticket of Leave (Билет за напускане). Ако един затворник работи здраво и не прави проблеми, той получава правото да работи за себе си, да наема земя и да печели пари още преди да е изтекла присъдата му. Това мотивира хиляди престъпници да станат фермери, зидари и търговци, движейки икономиката напред с огромна скоростТе са били по-образовани от средния англичанинПротивно на мита, че Австралия е населена с безмозъчни главорези, голяма част от затворниците са били градски хора от индустриалните зони – грамотни, с професионални умения (ковачи, шивачи, дърводелци, чиновници). Много от тях са били заточени за дребни кражби на хляб или дрехи поради крайна нищета. Пренесени в ресурсния рай на Австралия, техните умения експлодират в иновации.В Австралия жените са били малцинство (около 1 на всеки 4 затворници). Поради недостига им, те бързо придобиват огромна социална и икономическа тежест. Много бивши затворнички стават успешни бизнес дами. Мери Риби, изпратена в Австралия на 14 години за кражба на кон, се превръща в най-богатата търговка на недвижими имоти и кораби в Сидни (нейният лик е на банкнотата от 20 долара). Този ранен зародиш на женска независимост води до това, че Австралия става една от първите страни в света, дали право на глас на жените (1902 г.).Ако погледнем австралийската история през българската лупа, ще открием изумителни контрасти, но и невероятно ценни уроци. Българите често обичаме да се оплакваме от миналото си, от геополитиката си и от това, че „държавата не работи“. Австралийците обаче стартират от абсолютния ад — без държава, без ресурси, с окови на краката и нажежено слънцеМиналото не е доживотна присъда!Ние, българите, сме царе на историческата носталгия и колективната травма. Обичаме да обясняваме днешните си неуспехи с пет века под османско владичество, след това с комунизма, след това с прехода.Поуката от Австралия: Твоят старт не определя твоя финал. Австралийците са били буквално отхвърлени от родината си, брандирани като престъпници и захвърлени в пустинята. Ако те бяха седнали да плачат за „изгубения лондонски уют“ и колко е несправедлив животът, днес Сидни щеше да е просто едно изоставено рибарско селище. Българинът има вековен навик да чака някой отгоре да го спаси — я цар, я премиер, я Европейският съюз. В същото време имаме дълбоко недоверие към правилата и законитеПървата полиция в Австралия е направена от самите затворници, за да спре кражбите между тях. Първите пътища са изградени, защото на тях им трябва да стигнат до пасищата. Австралийският опит показва, че реда и просперитета не идват, когато някой перфектен политик ти ги спусне отгоре, а когато обикновените хора (дори тези с криминално минало) осъзнаят, че спазването на правилата е в техен собствен интерес. Когато спреш да цакаш системата и започнеш да я градиш. Винаги съм се чудела как българина , като мине само 45 км по- на запад от София и веднага започва да спазва пътните знаци 🙂 … See MoreSee Less

Забелязах, че един от любимите ми планински хотели има промоционални пакети.

Брентас и язовир Батак е една от най- добрите формули за лятно бягство в планината.Принципно не съм привърженик на блок маси, но на това местенце се чудиш какво да си вземеш, защото всичко е вкусно. На две места в България са ме впечатлявали блок масите и това са Брентас и Уейв в Поморие. И на двете места някой от готвачите са с турски произход, но в Цигов чарк и зеленчуците бяха като от градината на баба.А гледката към един от най- големите и живописни язовири в България е впечатляваща.Миналата година мисля, че хотела имаше награда и според мен е била заради СПА центъра и храната. Няколко басейна чисти и с много топла вода. И е супер приятно за плуване планински климат.Финландска сауна ( имаше и други сауни), впечатляваща солна зала. И най- вече спокойно! Моето виждане за пълноценна почивка е спокойствие за зареждане!Дано съм била полезна! … See MoreSee Less

Лято е, и социалните мрежи отново се превърнаха в бойно поле.

Вечния спор „Българското Черноморие срещу Гърция“ бушува с пълна сила. Сякаш сме длъжни да изберем лагер, да развеем флаг и да защитаваме до последен дъх или ол-инклузива на Златните, или маслиновите горички на Халкидики.А истината е, че морето си е море. То не знае граници.Ако погледнем към Северна Гърция, спорът всъщност отдавна е решен – тихо, кротко и с покупко-продажби. Места като Неа Врасна, Офриньо, Аспровалта и Ставрос от години се усещат по-скоро като български курорти, отколкото като гръцки. Понякога се шегувам, че българите вече имат повече имоти и паркоместа там, отколкото местните гърци. Но това не е лошо – просто намерихме втори дом.В същото време, нека не подценяваме нашето Черноморие. То си има своя чар, своя ритъм и своите верни фенове. Всеки плаж под слънцето има своите предимства и недостатъци.Празникът на душата не се измерва в грамажа на доматите. Хората сме различни и търсим различни неща: -Някои искат денонощни барове, дискотеки, тежък бас и блясък под луната. -Други търсят атракции за децата – и между другото, точно на Ставрос бях впечатлена от огромното надуваемо водно царство в морето, което е истински рай за малчуганите. -А трети, като мен, не искат нищо от товаЗа мен перфектната почивка има само два компонента: пълно спокойствие и чистия, монотонен плясък на вълните. Без аниматори, без викащи викачи пред ресторантите, без суета. Само безкрайното синьо.От два дни в главата ми се върти един самоперефразирал се рефрен, който казва всичко, което си струва да бъде казано това лято:„Раят е до морето и морето е до Раят!“Къде точно е този Рай? На Южния плаж, на някой див гръцки залив? Няма никакво значение. Важното е да си там, където сърцето ти намира своя пристан. Сипете си едно узо (или една ракия) и си слушайте вълните или “По по-лека” 😊Хубаво лято! … See MoreSee Less