Много се разхождахме сред местните, докоснахме се до много закътани местенца, където хората сякаш живеят в миналия век.

Усмихнати и работливи.

Тази жена изработва гривни и колани от динени семки. Единият й крак го няма. Пръстите на ръцете й завършват по странно, пречупен начин.

Тя седи до един водопад. Изработва своите гривни и коланчета с една кофа динени семки до себе си. Ниже цял ден. И се усмихва.

И всички са едни енергични и усмихнати.

Екскурзоводите ни никога не са се оплакали от нещо, някого, системата, държавата, съдбата.

Когато ни водиха при планинските хора, които празнуваха първата си реколта и ни поканиха и почерпиха с оризово уиски, с местен чай, кафе.

И ти искаш да направиш нещо за тях, но внимаваш да не ги обидиш. И екскурзоводът казва “Не, нищо не трябва!”

Намираш начин да дадеш за котката, за нещо.

А те усмихнати.

Най- възрастната баба ни върза конец на ръката и баеше.

Празнуват новата реколта. А конецът е за благоденствие.

Разказът започна от жената при водопада. Тя ме впечатли много повече от водопада, но ето го и водопада, кръстен на краля им