Калифорния

Връща ме в детството ми с книгите на Карл Май и Майн Рид. Видях прерията на живо.

Разходих се по стъпките на Еди Мърфи и Джулия Робъртс, припомняйки ми за някой любими филми.

И се влюбих в плажовете около Ориндж Каунти.

Сякаш бях в Южна Франция, но по- мащабно. Кварталите им са , като от картички. А за ширината на плажната ивица да не говорим.

Хората си се къпеха в океана.

От Лос Анжелис към Ориндж Каунти са китни малки градчета накацали по хълмчетата над океана. Хората тичат по плажа, карат колела, кънки ( има алеи).

Навсякъде се предлагат здравословни смутита във всякакви комбинации, салати. Разбира се, че има и бургери, и такоси, но някак ми прави впечатление, че внимават дори в съдържанието на продуктите, с които се хранят.

Да не говорим колко са търпеливи и толерантни към другите. На един паркинг си загубихме билетчето за автомата, който пропуска колата. Обърнахме чанти, жабки, багаж и няма го, и няма го. Изпотих се няколко пъти. Опашката зад нас растеше. С фенерчето на телефона най- накрая го видяхме паднало и залепило се за седалката. Сигурно минаха поне 7-10 мин. Никой не свирна, никой не гъкна. Убедена съм, че и те бързат

Обожавам вода, океан. Благородно им завиждам как някой ( не всички)от входа на спалнята, скача на кея, върти ключа на лодката и потегля . Дори не трябва да я вкарва във водата. Тя си го чак там.