Северен Тайланд, планински район около Чанг Май. Някогашно кралство Ланна, били са и част от Мианмар, са част от причините култура, бит и храна да са малко по- различни от останалата част от страната.

Искахме да се потопим в автентична атмосфера и хапвахме от тайно заведение на поляна в планината до ресторант включен в ръководството на Мишелин.

Най- вкусно ми беше в Мишелин ресторанта и капанче на най- високия им връх, където аз се влюбих в страхотни дъмплинги и ястие , приготвено от кайма и домати, леко подлютено.

А съпругът ми си взе няколко пъти ферментирало свинско, увито в бананово листо и печено на скара.

В капанчето на върха преядохме, защото беше толкова вкусно, че само допоръчвахме. Храна и безалкохолни за 4 човека общо, както и храната на водача и шофьора ( общо за всички сме платили 33 лв)

В тайното място сред поляните хапнахме местен хот пот.

Дават ти гърне с бульон на огън и сурови зеленчуци, риба на тънки парченца ( или месо) и ти си пълниш в гърненцето.

Храната се приготвя и всеки си вади каквото му харесва.

До мястото се стига след 10 мин ходене по пътека в планината.

Когато отидохме имаше места, но по залез вече нямаше и една свободна маса.

В менюто имаше интересни предложения, но не се престрашихме да опитаме жабешко например.

В разкошна къща в колониален стил с красива градина се намираше Мишелин ресторанта.

Всичко, което поръчахме беше произведение на изкуството и на вкус, и на външен вид.

Много интересна комбинация беше диня с натрошен солен чипс от риба.

Сметката за 4 човека беше 160 лева.

Влюбих се в плод с наименование черешови сливи

Опитахме и истинско тайландско кафе, отгледано и приготвено в планината.

Почерпиха ни и с 35 градусово оризово уиски, което не прилича на саке, а е с мек и приятен вкус. Домашно приготвено в планината. После намерихме подобно в магазина и бутилка от 330 мл струва 3 лева.

За който иска по-позната храна, има:

Най- любимите ми азиатски храни са тайландските и японските!

Поздрави и наздраве от планината над Чанг Май, Тайланд.