Моят татко беше авиоинженер и обожавах, когато се прибере от път да разглеждаме картичките и той да ми разказва. И мечтаех, мечтаех да обиколя всички картички.

Убедена съм, че там от горе, сега напътства пътуванията ми. И ги множи.

О, татко, повярвай ми, няма да се оплаквам или уморя. Продължавам да обожавам да пътувам.

Та, утре с вас потегляме към Ню Йорк.

Ще бъде около 23-24 часа пътуване, но пък ще е забавно.

Ще минем през Хонг Конг и ще видим как е тяхното летище.

Рано сутрин трябва да кацнем на летище Джон Кенеди, там където е бюстът на инж. Асен Йорданов.

И колкото и да е студено, ще ме топли мисълта, че отивам при любими същества.

Сладкото ми слънчице ме чака