Продължение на разказа за пътуването от Чанг Май за Чанг Рай

След като разгледахме Белия храм, имахме обяд с местна храна. Сипваш си сам, от блок маса . На непознати места си нося няколко снакса, защото не винаги мога да я ям хранат, но зеленчуците с месо, които си взех, си го изядох. Имаше и супи , и вегетариански, и плодове. Обядът беше много бърз и потеглихме за

Черния храм

Така го наричат, защото преобладаващият цвят е черен. Всъщност представлява етно музей. С една основна огромна сграда и множество по- малки, пръснати в огромен парк с езеро.

В Черния темпъл има местни произведения на изкуството, основно дърворезба от тиково дърво. Също и кожи на огромни животни – поне 10 метрова змия , огромни крокодили. В по- малките сгради наоколо видяхме музикални инструменти, лодките, с които се придвижват по реката и всичко което изработват от тиково дърво и кожа.

Някой дърворезби бяха странни за нашите разбирания

Имаше делви с дракони и други техни митични животни

В парка имаше и монаси

Комплексът е доста голям, в планината и беше даже хладно около 28 градуса

Я 14;45 вече потегляхме за Синия храм. Интересното беше, че екскурзоводът даваше час за среща при микробуса и никой не закъсняваше дори и минута. Това много ми хареса.

Синият храм

Пред Буда виждате монах , постигнал Нирвана. Казват, че душата му е отишла в друго измерение, а тялото му се запазва непокътнато/ самобалсамирано при нас на земята.

Този храм е правен от същия майстор, проектирал и Белият. Пищна красота. Те са по – съвременни храмове.

Много нови неща научих. Много ми хареса разказа как хората са като лотоса, който тръгва от земята, минава през вода и тези които са развивали знанията и уменията си , изплуват и разцъфват над водата.

Поздрави от Чанг Рай, Северен Тайланд, близо до границата с Мианмар и Лаос